ГЕОРГИ ТОМОВ МИТЕВ
Баща му е обущар в селото. Още 14-годишен сяда до него на обущарското столче. Малката обущарничка е място за срещи и събрания. Често се водят политически спорове. Така Георги се присъединява към прогресивни идеи и хора. Става през 1928 година член на младежката комунистическа организация.
В 1930 постъпва в асеновградската казарма. Още в първите месеци създава младежка организация сред сънаборниците си. Дейността му не остава скрита. Арестуват го и предават на военен съд. Осъден е на дванадесет и половина години затвор. Нито побоищата в следствието, нито примамливи декларации в затвора сломяват неговия дух. През 1939 година е приет в БКП. От затвора излиза през 1940 г., оглавява партийната организация в селото, а след това – районен секретар.
Работата му като нелегален става трудна поради заболяването от туберкулоза. Налага се всяка вечер да сменя квартирата си.
След разгрома на отряд „Антон Иванов“, окръжния партиен комитет решава въпреки здравословното му състояние да замине в балкана. Предната вечер преди заминаването е предаден и заловен.
ГЕОРГИ ИЛИЕВ КРЪСТАНОВ
Георги завършва прогимназиалното си образование в родното си село, а след това учи занаят – монтьор, в Пловдив. Тук се свързва с прогресивни младежи и през 1940 година става член на РМС. В 1943 година е интерниран заедно със семейството си в село Рабиша, Белоградчишко.
След завръщането си, чрез ремсовата организация, на която той е секретар, събира боеприпаси и храни за партизаните от отряд „Антон Иванов“. Като куриер поддържа постоянна връзка с отряда. Полицията влиза по следите му и след разгрома на отряда е арестуван заедно с други ремсисти. Подложен на зверски инквизиции, той не издава нищо.
ИЛИЯ ГЕОРГИЕВ ТРАЙКОВ
Заради селската беднотия не успява да завърши прогимназиалното си образование. Изнурителният земеделски труд и дървосекачество едва осигуряват хляба в семейството.
Въпреки тежкото съществуване, активно участва в обществените процеси и през 1920 година става член на БКП. По време на Септемврийското въстание 1923 г., заедно с брат си Игнат излизат в балкана и след потушаването на въстанието се легализират в селото. Продължава да участва в политическите и изборни борби. През 1925 година е арестуван и измъчван. Включва се активно в дейността на Работническата партия, за което през 1932 г. отново е арестуван и бит.
В периода на въоръжената борба 1941-1944 е ятак и куриер на партизаните – събира храна за тях, превозва оръжие, укрива ранените в къщата си. През април 1944 година е арестуван от ловната дружина и след жестоки инквизиции е разстрелян.
ИГНАТ ГЕОРГИЕВ ТРАЙКОВ
Бедно е семейството на Георги Трайков. В село Извор почвата е непло- дородна, нивичките малки. В подбалканското землище пашата е оскъдна, по стръмните, когато е суша не стига за 2 – 3 кози или една крава на къща, когато дойде порой – отвлича и нивите и пасищата. Затова двама от синовете му – Илия и Игнат са по цял на полето. Не остава време да завършат училището.
Балканлии са братята, не се предават – създават собствени семейства, заедно с голямото преживяват. Примката на живота – икономическата криза след 1919 година, се затяга, идва и политическият терор след Деветоюнския преврат, в който даже за оплакване, че властта не е осигурила дърва за огрев, могат да те арестуват. Игнат и Илия не издържат, събират се с оръжие в балкана – от Станимака през Извор, Първенец, Храбрино, Перущица, Брацигово, Пазарджишко до Карлово. Септемврийското въстание е пламнало. Чака се заповед да се тръгне към Пловдив. Но идва друга – да се сложи оръжие.
Братята се връщат в селото и после успяват да се легализират.
Игнат продължава да събира оръжие за нова борба. Затова през 1925 година е осъден на 6 години затвор. Излиза на свобода през 1931 за да се бори отново за нея, за всички.
През периода 1941-1944 години Игнат е ятак и куриер на родопските партизани. Извор, заедно с Храбрино, Марково, Гълъбово, отново е убежище, подкрепа и сигурност на революционерите от Родопа-планина.
В началото на април, само 4 месеца преди да се сбъдне свободата, Игнат е арестуван от ловната дружина, пребит до смърт и разстрелян.
По инициатива на Сдружението почетохме 9 Септември – празника на българската победа над фашизма, Деня на Свободата.
Пазим светла паметта на падналите родопски партизани и ятаци.
С поклонение и признателност открихме възстановените паметни знаци в местността „Манчева чешма“.
