Роден е във Велико Търново, на 12 октомври 1890 г. Баща му е руски възпитаник, изучавал педагогика в гр. Николаевск. Майка му – дъщеря на възрожденец, емигрирал в Одеса. По-късно се преместват във Варна. Никола отива да учи в Юнкерското училище в София, напуска го и записва право в Софийския университет. Жени се за Веселина Юрукова от Пловдив, където се установяват да живеят. „В Пловдив - голям железопътен възел, стачката на транспортните работници, в края на 1919 г., е ожесточена и тежка. С целия държавен апарат и с всички средства – заплахи, насилие и принуда се правят опити да се прекрати стачката. Посред зима стачниците и семействата им са изхвърлени от държавните железничарски квартири при гарата. В помощ и подкрепа на стачниците са Общия работнически синдикален съюз, окръжната организация на социалистите, начело с Шахбазян, комунисти и земеделци от близките села докарват каруци с хляб и картофи. Пловдивската комуна осигурява топливо и квартири на стачниците, изгонени от общежитията. Властта обявява мобилизация на земеделските дружби, сред транспортните работници и пощенци. Голяма част от тях са изправени пред военни съдилища. Адвокатската им защита се ръководи от Никола Гинев и Ангел Шишков.“ „Стачкуващите транспортни работници не могат да бъдат съдени, защото стачката, като средство на борба и защита на своите интереси, е тяхно легитимно право.“, заявява Никола Гинев, „те не могат да бъдат съдени от военен съд. Обявената от правителството на БЗНС мобилизация е акт незаконен и противоконституционен, тази мобилизация не е утвърдена от Народното събрание, както изисква Конституцията, макар че то заседаваше в дните на обявяването й. Освен това, на никой от подсъдимите стачници не е връчена повиквателна заповед за часа и мястото на явяване като мобилизирани.“ Така биват оправдани десетки подсъдими пловдивски железничари.

„На 3 септември 1921 г. се отбелязва Международния младежки ден. По инициатива на Пловдивското младежко комунистическо дружество се организира спартакиада в местността „Гладно поле“, зад артилерийските казарми. Властта, разбира се, забранява проявата. Въпреки това, спартакиадата се провежда с многолюдно участие на юноши и девойки, младежи и възрастни, много зрители. Овациите обират най-вече победителят в овчарския скок – Никола Гинев и юношеската физкултурна група от Брацигово, заедно с Христо Гюлеметов.“
„Особена решимост и смелост проявява Никола Гинев пред свиканото публично събрание на Пловдивското запасно офицерство на 11 юни 1922 г. в кино „Екселсиор“. (Никола Гинев участва в Първата световна война като запасен офицер от инженерните войски.) Целта на събранието е, след проведения Конгрес на съюза, на който е взето решение за изключване от съюза на всички комунисти и земеделци запасни офицери, открито антиправителствено противопоставяне срещу Стамболовото управление. Очаква се Съюзът да стане „обществената сила“, острието на подготвяния преврат срещу него. На събранието са поканени и присъстват много работници и други общественици. Ръководството и докладчиците на събранието произнасят речи, изцяло насочени към запасните офицери, комунисти и земеделци, като родоотстъпници и предатели. На събранието са и Никола Гинев, Трифон Гатев, Стоян Бояджиев. Никола Гинев настоятелно иска думата и се отправя към трибуната. Публиката в салона го подкрепя и той заявява: „Ние не сме родоотстъпници, а истински народолюбци. Синове сме на народа и живеем с неговите нужди и интереси. Вие предавате Съюза на буржоазната опозиция, вие сте слуги и телохранители на крайните реакционери, готвещи държавен преврат.“ Събранието е превзето, фашизираните запасни офицери са изгонени от салона. По-късно, с участието на Никола Гинев, в Пловдив се учредява Дружество „Народен съюз на запасните офицери“. Неслучайно, при подготовката на Септемврийското въстание, Никола Гинев е определен да ръководи въоръжената борба в Пловдив и региона.
Извадки от спомени на Коста Божилов, „Незабравено през годините“, С. 1965