Алекси Атанасов Чобанов
Роден на 1 октомври 1906 година в село Болярци, в бедно селско семейство, с родители Атанас Чобанов и Тинка Чобанова. Неговият баща през 1919 година в неговата къща основава партийната организация на БКП в селото и е първият партиен секретар. Алекси Чобанов през 1930 година става член на Работническия Младежки Съюз(РМС) и негов секретар. Многократно е арестуван от фашистката полиция и пребиван заедно с баща си. На 1 август 1931 година денят против войната партийната и ремсова организация организира митинг с червени знамена, Алекси Чобанов е в първите редици на събитието и от там полицията го набелязва. На 5 август 1931 година къщата на Чобанов е нападната от полицията за да го арестува, но той успява да избяга и укрие в околностите на Болярци. Малко по-късно полицията прави опит за арест на Алекси благодарение на негов другар, който го предупреждава и успява да се скрие. Полицията не се отказва от своите намерения да нанесе удар върху партийната и ремсова организация в селото и на 20 септември 1931 година поради предателство, Алекси Чобанов на това място пада убит от три револверни изстрела изстреляни от полицията. Неговият предател малко по-рано бяга до полицията в Асеновград, който знае Алекси в колко часът минава през това място със стадото си. На 23 септември 1931 година във вестник ,,Победа“ Пловдив е съобщено убийството на Алекси Чобанов.
Читалище „ИСКРА“ с. Гълъбово отбеляза 103 години от гибелта на Никола Гълъбов – човек, чието име завинаги остава свързано и с нашето родно село Гълъбово.
Убит без съд и присъда. Измъчван и погубен на 27 септември 1923 г. в местността „Кемера“ край Пловдив.
Никола Гълъбов е роден през 1882 г., когато селото ни все още се е казвало Новосел. Завършва право в Софийския университет и през 1914 г. се заселва в Пловдив. Между 30 декември 1919 г. и 16 март 1920 г. е кмет на Пловдивската комуна.
През 1923 г. участва в подготовката на Септемврийското въстание. На 12 септември е арестуван, а само две седмици по-късно – на 27 септември 1923 г. – е убит без съд и присъда, след като е подложен на жестоки мъчения.
За нас неговата история не е просто страница от учебниците. Тя е част от историята на нашето село. От мястото, което носи името му, от земята, която е дала на България своите синове и дъщери.
Днес свеждаме глава пред паметта на Никола Гълъбов.
Независимо от времето, което ни дели от онези трагични дни, паметта не трябва да умира. Защото народ без памет губи връзката със своите корени.
Поклон пред паметта на Никола Гълъбов!
Поклон пред всички невинни жертви на онези страшни времена!
И нека помним, че историята на България е написана не само с мастило, а и с живота на нейните синове.